Екология и туризъм

ЛАНДШАФТНА ХАРАКТЕРИСТИКА, ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

1.      Ландшафтна характеристика

Районът на община Белене попада в Северно-Българската зонална ландшафтна област на Дунавската равнина, респективно в северната Дунавско-равнинна подобласт. В последната попада и Свищовско-Беленската низина.Изхождайки от основния клас равнинни ландшафти и съответната диференциация на типове и подтипове ландшафти, върху територията на общината се определят следните групи съвременни природни ландшафти:

  • Ландшафти на ливадно-степните алувиални низини и острови със средна степен на земеделско усвояване;
  • Ландшафти на ливадно-блатните алувиални низини със сравнително малка степен на земеделско усвояване;
  • Ландшафти на гористите низини върху заливната тераса и островите;
  • Ландшафти на черноземно-степните платовидни равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване;
  • Ландшафти на черноземно-степните склонове на междудолинните плата и ридове със средна степен на земеделско усвояване.

2.Защитени територии

Защитените територии имат ясно определена площ и специфична  научна, социална, естетическа и културна стойност. Управляват се с цел опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и ландшафти. Съхраняването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности. На територията на общината са обявени следните защитени територии:

Природен парк „Персина”

Община Белене е една от трите общини, заедно с община Никопол и община Свищов, на чиято територия се простира ПП „Персина”. Дирекцията на парка се намира в град Белене. Площта на парка е 21 762 ха. Той е обявен със Заповед № РД – 684 от 04.12.2000 г. на Министъра на околната среда и водите и е един от най-младите природни паркове в България. Обявяването му цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони. Тук се намира и най-големият български дунавски остров – Персин или още остров Белене. Неговата дължина е 15 км, а на ширина достига 6 км. Уникалността на комплекса Беленски острови е причина да бъде обявен за Рамсарско място, което е най-голямото по площ в България (6 898 ха). За опазването на заливните крайдунавски гори и вътрешни блата са обявени редица други защитени територии, влизащи в границите на парка:

Поддържан резерват „Персински блата”

Обявен е със Заповед № 1106/ 02.12.1981 г. на КОПС с цел запазване на типични дунавски блата и характерна блатна растителност, заедно с населяващите ги колонии от рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски. Общата му площ е 385,2 ха и включва следните територии: „Писченско блато”, „Мъртвото блато”, „Старото блато” и „Дульова бара”;

Защитена местност „Персин – изток”

Обявена със Заповед № 1106/ 02.12.1981 г. на КОПС с площ 718,9 ха. Това са най-източните девствени места на о. Персин, представляващи непроходими мочурища и стари върбово-тополови гори;

Резерват „Китка” на о. Китка

Обявен е със Заповед № 1106/ 02.12.1981 г. с площ 25,4 ха. Обявен е с цел запазване на първичната характерна растителност и като местообитание на морския орел Halliaeetus albicilla.

Резерват „Милка”, намира се на о. Милка

Обявен е с ПМС № 849/ 28.03.1948 г., Заповед 2245 от 30.12.1956 г. Площта му е 30 ха. Обявен е с цел запазване на първичната характерна растителност и като местообитание на морския орел Halliaeetus albicilla.

Защитена местност „Кайкуша”

Обявена е със Заповед № 438/ 02.08.1978 г., с площ 240 ха. Включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско-Беленеска низина. Обявена е с цел запазването на естественото местообитание на редки водоплаващи птици и растителни видове, както и характерния облик на района.

Защитена местност „Киселец”

Находище на червен божур в землището на  с. Кулина вода. Обявена е със Заповед № 1187/ 19.04.1976 на МТОПС, прекатегоризирана със Заповед № РД 705/ 10. 06. 2003 г. на МОСВ и е с площ 10 ха.

Вековни дървета

На територията на община Белене са описани следните вековни дървета:

Вид Месторастене Обиколка
м
Височина
м
Възраст
г.
Заповед
за обявяване
Бяла топола о. Персин 6. 2 26 200 715 от 12.03.1975г.
Бяла топола о. Персин 5.4 23 180 715 от 12.03.1975г.
Бяла върба о. Персин 5 10 125 715 от 12.03.1975г.
Група от 15 тополови
дървета
о. Персин до 6. 5 25 – 30 150 – 200 715 от 12.03.1975г.
Бяла топола с. Петокладенци, м. „Елията” 441/ 07.08.1978 г.
Дива круша с. Петокладенци, м. „Елията” 441/ 07.08.1978 г.
Дива круша с. Петокладенци, м. „Елията” 441/ 07.08.1978 г.

 

Обща характеристика на растителността

 

Както вече бе споменато, по-голяма част от територията на общината е стопански усвоена, като преобладавт нивите, по хълмовете има лозя и овощни градини. Край река Дунав и по островите големи площи заемат тополовите култури. Естествената растителност на общината е била предимно блатна и крайводна, днес запазена предимно на островите (блата, заливни върбово-тополови гори) и по-малко край каналите и остатъчните блата в низината. Тревната растителност е запазена по стръмните склонове на височините. Там са съсредоточени естествените гори (предимно от липа) и салкъмовите култури. Най-значителни са западно от село Бяла вода (м. „Кованлъка”). Съществуващата растителност на територията е производна. Представена е от агрофитоценози на мястото на гори от дръжкоцветен дъб – Querqus pedunculiflora Pedunculate oak;летен дъб Querqus robur Common оak;  брястUlmus minor  Common elm; ясенFraxinus excelsior  Common ash. Автохтонната растителност е представена от върба – Salix alba Willow; бяла топола – Populus alba White poplar; черна топола –Populus nigra Black poplar; елша – Alnus glutinosa  Common Alder. Флората и растителността попадат във флорния район на Дунавската равнина. На местата на пресушените блата – Беленско и Свищовско се развива халофитна растителност с характерните видове хрупенка Salicornia herbacea – Glasswort, камфорка Camphorfsma monspeliaca, вълмо Salsola ruthenica Saltwort, пукчинелияPuccinelia limosa Puccinelia. Покрай разливите на река Дунав се развива водна растителност, образувана от тръстика   Phragmites australis Common reed, широколистен папур  Typha latifolia Bull- rush, бутрак Bidens tripartila Stick –tights. Разнообразна е и растителността в ПП „Персина”. Описани са 475 вида растения. Наред с естествените заливни гори от върби и тополи, по-рядко ясен и бряст, се срещат редки и застрашени видове като жълта водна роза, дяволски орех, блатен спореж, обикновена мехурка, плаваща лейка, лъскаволистна млечка, ръбестостъблен лук, гол сладник и блатно кокиче.

 

Обща характеристика на животинския свят

Дунавската равнина е обособена в самостоятелен зоогеографски район, който принадлежи към северната зоогеографска подобласт на нашата страна. Нейната фауна е предимно от видове с европейски и евросибирски тип на разпространение и е богата на степни елементи. Видовете с южен тип на разпространение са минимален брой. По правило долното течение на река Дунав предполага богата фауна от водни и водолюбиви видове. От общо около 83 вида риба, разпространени в цялата река Дунав, в долното й течение се срещат 65 вида. От всичките известни видове за българските сладки и морски води, в българския сектор на реката се срещат повече от една четвърт. Това голямо видово богатство се обуславя от многообемния воден отток и разнообразните екологични условия на реката. Ихтиофауната на р. Дунав от векове е била и е обект на промишлен и спортен риболов, но той непрекъснато спада. Променя се и съставът на уловите. На територията на общината се срещат около 11 вида земноводни и 16 вида влечуги. Видовете птици наброяват около 255. От бозайниците, обитаващи ПП „Персина”, трябва да бъде посочена речната видра, включена в Приложение ІІ на Бернската конвенция. Други характерни представители на бозайниците са лалугер, сърна, дива свиня, дива котка, черен пор, лисица. От влечугите най-широко разпространени са обикновената водна змия, смокът голям стрелец, кримският, горският и зеленият гущер и обикновена блатна костенурка. Представители на земноводните са кафявата крастава жаба, балканската и обикновената чесновница, червенокоремна бумка, дългокрака горска жаба, жаба дървесница, дунавският и малкият тритон и др. Характерни за Природния парк са различни есетрови риби, дунавската скумрия и включените в Червената книга видове – върловка, брияна, пъпчесто попче, кеслерово попче, деветигла бодливка, михалца. От безгръбначните животни най-атрактивен е древният обитател триопс, който е реликтен вид.