Петокладенци

Село Петокладенци се намира на 25 км южно от общинския център – град Белене.

Селото се споменава в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 10 домакинства.

През 1604 година в Петокладенци сердикийският епископ Петър Солинат извършва първото масово покръстване на български павликяни в католицизма, като след това изгражда в селото голяма каменна църква, а пет местни момчета са изпратени да се обучават в Рим.

В доклада на католическия епископ Филип Станиславов от 1659 г. се споменава, че в селото е имало 10 мюсюлмански къщи на павликяни, които били приели исляма.

Менхир „Правият камък“ в село Петокладенци
Менхирите (от бретонски, men – камък, hir – дълъг, висок) представляват продълговати камъни, забити самостоятелно или образуващи дълги алеи.

Побитият камък се намира на западния склон на възвишението на село Петокладенци, над могилен насип. Менхирът е култов езически паметник, приет след това за християнски. Според проф. Димитрина Митова-Джонова култовият езически паметник е преосмислен като християнски и се почита като оброк под името Правият камък. Представлява каменен блок без никакво оформление, с удължена форма, стеснен в горния си край. Висок е 2,20 м., в основата си е широк 0,74 м и дебел 0,58 м. Във височина широчината му е 0,72 м, а дебелината – 0,24 м. Побитият камък в момента е с нарушена цялост – от върха му е липсва парче с височина около 0,50 m.