Дипляна за Димум на български (BG)
Димум датира от I век до VII век през целия Римски период в България. Той е един от големите градски крайдунавски центрове и той е последната, най- северна митническа станция, точно този факт е причината той да бъде възстановяван пет пъти по време на този период. Димум е обявен за паметник с национално значение през 1968 г. През годините Община Белене е извършила реставрация и възстановка на част от Античната римска крепост „Димум” във вида му от IV век. Части от лагера могат да се видят северно от у-ще „Васил Левски”. Керамичните материали от Димум свидетелстват, че теренът му е бил обитаван от славянобългари през IX-X век. Средновековни византийски и български монети маркират наличието му и през X-XIV век, а археологическите находки от последния културен пласт показват, че то е съществувало без прекъсване до наши дни, благодарение на последните му заселници – павликяните. През годините тук се заселват турци, власи и православни. Те и до днес са се запазили като религиозни общности със своя бит, култура и живеят в мирно съжителство и разбирателство.
Димум е представлявал най-североизточната точка на провинцията. При експанзията на Римската империя на изток кастелът се граниза на т.нар. илирийско и тракийско мито, които се обединяват в края на II в. В Димум, в началото на II до края на III век, е стационирана военна конна част, която вероятно е изградила и самата крепост.
Димум е най-ранната митница. Тук е била границата на тракийското царство и римската провинция Мизия по времето на първия Римски император Октавиан Август. Димум е обявен за паметник с национално значение през 1968 г. Сондажно проучване на терена започва през 1989 г., когато е проучена част от укрепителната система на кастела и е разкрит запазен участък от около 60 метра.
През кампанията 1990 г. е открита южната кула на западната крепостна порта – порта претория.
След прекъсване от 17 години – през 2007 година – отново започват редовни разкопки. Само за един месец са открити около 56 предмета, между които бронзова статуетка на богинята Деметра (Изида), бронзова коланна тока, обеца, апликации, стъклени гривни, предмети на домашния бит и 20 на брой медни монети.